Емоционално разтоварване
За емоционалните ни резервоари, пълни с гняв и страхове.
В нашето общество не е прието да се проявяват емоции. Ето защо ние преживяваме страха или гнева си мълчаливо, сподавяйки ги и заравяйки ги дълбоко в нас. Всички тези отрицателни емоции се натрупват някъде вътре в нас, в някакви резервоари на съзнанието, като ни тровят и ни правят по-слаби и възприемчиви към нови страхове и злоба.
Как да се изчистим от тези емоции и да повишим устойчивостта си към емоционалния стрес?
В редица психологически школи емоционалното развитие на човека се разделя на три нива. Първото ниво е сподавянето на емоцията, когато не си позволяваме да я преживеем, а я натикваме във вътрешния резервоар. Второто ниво – проявление, когато ние проявяваме емоцията навън и по такъв начин я преживяваме. Третото ниво е управление. Това е, когато умеем да проявяваме емоциите с полза (злобата използваме за борба, страха – за бягство, печал – за възстановяване), а при необходимост можем да преживеем емоцията и без нейното външно проявление (обърнете внимание: не да я сподавим, а да я преживеем, без да я проявим външно).
При раждането ние веднага се оказваме на второто ниво на емоционално развитие. Проявяваме всичките си емоции, като по този начин успешно ги преживяваме и бързо ги забравяме. В детството нашите емоционални резервоари са празни и готови да се напълнят с висшите чувства на радост и любов.
С времето обаче ни обучават да подтискаме низшите емоции и да се нараняваме, като сподавяме страха и гнева. “Да викаш е лошо” – и ние подтискаме гнева. “Не плачи като бебе” – и страхът се отправя към резервоара.
Колкото повече емоционални резервоари са запълнени с низши емоции (страх, гняв, мъка), толкова по-зле се чувстваме и толкова повече поводи за страх или гняв срещаме на улицата, на работа, в семейството, като същевременно ставаме по-чувствителни към тези нови страхове и те все по-силно ни тревожат.